Когато те няма часовника бледен

отпраща секундите с тъжна ръка.

Когато те няма до болка приведен

градът се топи в безутешна река.

Когато те няма и птиците скитат

безмълвни във пустото сухо небе.

Когато те няма умират и дните

и мрака от моята надежда гребе.

Когато те има светът ми говори

с усмихнати сини дълбоки очи.

Когато те има далече в простора

голямото слънце щастливо мълчи.

назад

Когато те има и белите друми

единствено стигат до твоята врата.

Когато те има от всичките думи

една ще запазя за теб – любовта.

Когато те няма и птиците скитът

безмълвни във пустото сухо небе.

Когато те няма умират и дните

и мрака от моята надежда гребе.

Когато те има светът ми говори

с усмихнати сини дълбоки очи.

Когато те има далече в простора

голямото слънце щастливо мълчи.

Текст: Венци Мартинов

Муз.: Иван Пеев

Ар.: Данаил Драганов

Изп.: Мария и Димитър Нинови