Когато те няма часовника бледен
отпраща секундите с тъжна ръка.
Когато те няма до болка приведен
градът се топи в безутешна река.
Когато те няма и птиците скитат
безмълвни във пустото сухо небе.
Когато те няма умират и дните
и мрака от моята надежда гребе.
Когато те има светът ми говори
с усмихнати сини дълбоки очи.
Когато те има далече в простора
голямото слънце щастливо мълчи.
назад
|
Когато те има и белите друми
единствено стигат до твоята врата.
Когато те има от всичките думи
една ще запазя за теб – любовта.
Когато те няма и птиците скитът
безмълвни във пустото сухо небе.
Когато те няма умират и дните
и мрака от моята надежда гребе.
Когато те има светът ми говори
с усмихнати сини дълбоки очи.
Когато те има далече в простора
голямото слънце щастливо мълчи.
Текст: Венци Мартинов
Муз.: Иван Пеев
Ар.: Данаил Драганов
Изп.: Мария и Димитър Нинови
|
Абонамент