Търсех очите ти, любима.

Самотен те чаках в нощта.

Молех живота тъй суров,

с огън да ме сгрее от любов.

Търсех сърцето ти любима.

С надежда се вслушвах аз в нощта.

Чаках да чуя твоя зов,

чаках да ме срещнеш с любов.

Ако някога тръгнем по пътя нов -

знай, че и дори да си отиде

любовта си остава любов.

Вярвах във сънища, любима.

Там често те срещах във нощта.

Знаех, ще дойде изгрев нов,

с който ще пристигнеш ти, любов.

Ако някога тръгнем по пътя нов -

знай, че и дори да си отиде

любовта си остава любов.

Текст: Венци Мартинов
Муз., ар. и изп.: Райко Кирилов