Тихо пада мрака.

Опустял е твоя праг.

Във нощта с тъга просвирва влак.

Аз отдавна чакам

да се върнеш тука пак

и с любов да ме сгрее

твоят смях.

Ако чуеш в нощта,

че с надежда тупти пак едно сърце,

че със обич те търсят две ръце –

аз те моля през девет земи мини,

но при мен се върни. /2/

Ще те чакам мила.

Ще сънувам твоят глас.

Сам луната с мъка ще гледам аз.

Боже, дай ми сила

и дано пак дойде ден,

в който ти със любов да спреш до мен.

Текст: Венци Мартинов

Муз. и ар.: Елиас Елидис

Изп.: Катя Близнакова и Райко Кирилов