С едно добро, красиво, умно куче

мъжът ми преди време си дойде

и бързо сполучливо го научи

да спи, да слуша, всичко да яде.

Наистина ме гледа и разбира

и винаги покорно си мълчи.

Не е то като теб – да се прибира,

да свива устни, пръсти и очи.

Умно куче. Ни се случи

да е вярно-вярно като роб.

Умно куче – то ни учи

да обичаме до гроб.

Вечер непрекъснато мечтая

защо не мога също от веднъж -

тъй както аз си искам и желая,

така да го дресирам моя мъж.

Аз мисля, че е трудно – много сложно,

но ето стана кучето човек.

И вече знам как точно е възможно

с теб да стигна същия ефект.

Текст: Венци Мартинов

Муз.: Морис Аладжем

Ар.: Евгени Платов

Изп.: дует "Ритон"