В мансарда малка ей там над нас

до късни нощи с голяма страст

едно момиче с очи добри

картини светли сега твори.

Дали по някой тя тъгува?

По цели дни момичето рисува!

От любопитство в случаен час

при нея смело отидох аз

и в миг от багри огрян, пленен

усетих обич да пламва в мен!

И вече всяка нощ сънувам,

че само мен момичето рисува!

назад

Така навлязох в един богат,

неземен, тъстър и слънчев свят

на топли нежни ръце с бои

от който вяра, любов струи.

И ето вече ми се струва,

че най-добре момичето рисува!

С това момиче деля сега

мечти и радост, любов, тъга.

Момиче мое с очи добри

в които обич за мен гори.

Когато нежно ме целуваш,

мечтая да те нарисувам!

Текст: Венци Мартинов

Муз.: Асен Драгнев

Ар.: Иван Платов

Изп.: Ивайло Петров