ТЕКСТ НА ПЕСЕНТА

Стари писма събуждат в нас

любов една, забравен глас:

- Обичам, аз те обичам! ...

Във тях се сбират, сливат и разделят две съдби.

И пак ме вика брегът, отдавна сам и тих.

Далечно лято, сгушено в листата спи

и пак прочитам любим до болка, нежен стих ...

Ще срещна зная, спомени добри поне за миг -

ще тръгнем двама по път, обсипан с розов цвят ...

И щом отворя малкия замислен плик,

при теб се връщам, любов, във твоя светъл свят! ...

Аз те обичам!

Във тъжен ден,

когато обич не гори над нас,

говори в мен,

от мойта вяра възроден,

гласът на старите писма!

Текст: Венци Мартинов

Изп.: Борислав Грънчаров

назад