ТЕКСТ НА ПЕСЕНТА Стари писма събуждат в нас любов една, забравен глас: - Обичам, аз те обичам! ...
Във тях се сбират, сливат и разделят две съдби. И пак ме вика брегът, отдавна сам и тих. Далечно лято, сгушено в листата спи и пак прочитам любим до болка, нежен стих ...
Ще срещна зная, спомени добри поне за миг - ще тръгнем двама по път, обсипан с розов цвят ... И щом отворя малкия замислен плик, при теб се връщам, любов, във твоя светъл свят! ...
Аз те обичам! Във тъжен ден, когато обич не гори над нас, говори в мен, от мойта вяра възроден, гласът на старите писма!
Текст: Венци Мартинов Изп.: Борислав Грънчаров |
Абонамент