Живея сред хора,

но сам и под наем

и обич ми трябва,

а също и заем.

Единствено зная и

мога да пея,

но само с песните

как да живея.

Сега за всичко,

за любов дори,

едно ми трябва –

трябват ми пари.

Живея несретно,

но с вечна надежда,

че утре късмета

към мен ще поглежда.

А кучето вкъщи

е гладно за трима.

В душата – ми лято,

а в джоба ми – зима.

Парите са нищо,

но също и нещо.

По друг е живота –

на широко, горещо.

А аз си мечтая

за радост голяма,

обаче за жалост

парите ги няма.

Сега за всичко,

за любов дори,

едно ми трябва –

трябват ми пари.

Текст: Венци Мартинов

Муз. и ар.: Тодор Върбанов